срутил съм

Речник на българския език

1. срутил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

срутил съм е производна форма на срутя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. срутил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

срутил съм е производна форма на срутя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).