срутило съм

Речник на българския език

1. срутило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

срутило съм е производна форма на срутя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. срутило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

срутило съм е производна форма на срутя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).