срутило
1.
срутило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
срутило
е производна форма
на срутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
срутило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
срутило
е производна форма
на срутя (мин. деят. св. прич. ср. р.).