срутило

Речник на българския език

1. срутило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

срутило е производна форма на срутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. срутило — мин. деят. св. прич. ср. р.

срутило е производна форма на срутя (мин. деят. св. прич. ср. р.).