срутили

Речник на българския език

1. срутили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

срутили е производна форма на срутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. срутили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

срутили е производна форма на срутя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).