срутила съм

Речник на българския език

1. срутила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

срутила съм е производна форма на срутя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. срутила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

срутила съм е производна форма на срутя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).