срутила
1.
срутила —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
срутила
е производна форма
на срутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
срутила —
мин. деят. св. прич. ж. р.
срутила
е производна форма
на срутя (мин. деят. св. прич. ж. р.).