срутил
1.
срутил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
срутил
е производна форма
на срутя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
срутил —
мин. деят. св. прич. м. р.
срутил
е производна форма
на срутя (мин. деят. св. прич. м. р.).