срути

Речник на българския език

1. срути — сег. вр., 3 л., ед. ч.

срути е производна форма на срутя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. срути — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

срути е производна форма на срутя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. срути — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

срути е производна форма на срутя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. срути — повелително наклонение, ед. ч.

срути е производна форма на срутя (повелително наклонение, ед. ч.).