срутеше

Речник на българския език

1. срутеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

срутеше е производна форма на срутя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. срутеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

срутеше е производна форма на срутя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).