срутели

Речник на българския език

1. срутели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

срутели е производна форма на срутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. срутели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

срутели е производна форма на срутя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).