срутела

Речник на българския език

1. срутела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

срутела е производна форма на срутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. срутела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

срутела е производна форма на срутя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).