срутел
1.
срутел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
срутел
е производна форма
на срутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
срутел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
срутел
е производна форма
на срутя (мин. деят. несв. прич. м. р.).