сричал

Речник на българския език

1. сричал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сричал е производна форма на сричам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сричал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сричал е производна форма на сричам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сричал — мин. деят. св. прич. м. р.

сричал е производна форма на сричам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сричал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сричал е производна форма на сричам (мин. деят. несв. прич. м. р.).