сривахте

Речник на българския език

1. сривахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

сривахте е производна форма на сривам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. сривахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

сривахте е производна форма на сривам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).