срещуполагал

Речник на българския език

1. срещуполагал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

срещуполагал е производна форма на срещуполагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. срещуполагал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

срещуполагал е производна форма на срещуполагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. срещуполагал — мин. деят. св. прич. м. р.

срещуполагал е производна форма на срещуполагам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. срещуполагал — мин. деят. несв. прич. м. р.

срещуполагал е производна форма на срещуполагам (мин. деят. несв. прич. м. р.).