срещнел

Речник на българския език

1. срещнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

срещнел е производна форма на срещна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. срещнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

срещнел е производна форма на срещна (мин. деят. несв. прич. м. р.).