срало

Речник на българския език

1. срало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

срало е производна форма на сера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. срало — мин. деят. св. прич. ср. р.

срало е производна форма на сера (мин. деят. св. прич. ср. р.).