срала

Речник на българския език

1. срала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

срала е производна форма на сера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. срала — мин. деят. св. прич. ж. р.

срала е производна форма на сера (мин. деят. св. прич. ж. р.).