спънало

Речник на българския език

1. спънало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спънало е производна форма на спъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спънало — мин. деят. св. прич. ср. р.

спънало е производна форма на спъна (мин. деят. св. прич. ср. р.).