спънали

Речник на българския език

1. спънали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спънали е производна форма на спъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спънали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

спънали е производна форма на спъна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).