спъвала

Речник на българския език

1. спъвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спъвала е производна форма на спъвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. спъвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спъвала е производна форма на спъвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. спъвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

спъвала е производна форма на спъвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. спъвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

спъвала е производна форма на спъвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).