спущало

Речник на българския език

1. спущало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спущало е производна форма на спущам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спущало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спущало е производна форма на спущам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. спущало — мин. деят. св. прич. ср. р.

спущало е производна форма на спущам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. спущало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спущало е производна форма на спущам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).