спущал

Речник на българския език

1. спущал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спущал е производна форма на спущам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спущал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спущал е производна форма на спущам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. спущал — мин. деят. св. прич. м. р.

спущал е производна форма на спущам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. спущал — мин. деят. несв. прич. м. р.

спущал е производна форма на спущам (мин. деят. несв. прич. м. р.).