спуквах

Речник на българския език

1. спуквах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

спуквах е производна форма на спуквам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. спуквах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

спуквах е производна форма на спуквам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).