спуквали

Речник на българския език

1. спуквали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

спуквали е производна форма на спуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спуквали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спуквали е производна форма на спуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. спуквали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

спуквали е производна форма на спуквам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. спуквали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

спуквали е производна форма на спуквам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).