спряха

Речник на българския език

1. спряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спряха е производна форма на спра (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

спряха е производна форма на спра (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).