спрях

Речник на българския език

1. спрях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

спрях е производна форма на спра (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. спрях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

спрях е производна форма на спра (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).