спряло

Речник на българския език

1. спряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спряло е производна форма на спра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спряло е производна форма на спра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. спряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

спряло е производна форма на спра (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. спряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спряло е производна форма на спра (мин. деят. несв. прич. ср. р.).