спряла

Речник на българския език

1. спряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спряла е производна форма на спра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. спряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спряла е производна форма на спра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. спряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

спряла е производна форма на спра (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. спряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

спряла е производна форма на спра (мин. деят. несв. прич. ж. р.).