спрял

Речник на българския език

1. спрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спрял е производна форма на спра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спрял е производна форма на спра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. спрял — мин. деят. св. прич. м. р.

спрял е производна форма на спра (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. спрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

спрял е производна форма на спра (мин. деят. несв. прич. м. р.).