спрягало

Речник на българския език

1. спрягало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спрягало е производна форма на спрягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спрягало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спрягало е производна форма на спрягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. спрягало — мин. деят. св. прич. ср. р.

спрягало е производна форма на спрягам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. спрягало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спрягало е производна форма на спрягам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).