спрягал

Речник на българския език

1. спрягал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спрягал е производна форма на спрягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спрягал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спрягал е производна форма на спрягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. спрягал — мин. деят. св. прич. м. р.

спрягал е производна форма на спрягам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. спрягал — мин. деят. несв. прич. м. р.

спрягал е производна форма на спрягам (мин. деят. несв. прич. м. р.).