спретнеше

Речник на българския език

1. спретнеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

спретнеше е производна форма на спретна (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. спретнеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

спретнеше е производна форма на спретна (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).