спретнело

Речник на българския език

1. спретнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спретнело е производна форма на спретна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спретнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

спретнело е производна форма на спретна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).