спретнели

Речник на българския език

1. спретнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

спретнели е производна форма на спретна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спретнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

спретнели е производна форма на спретна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).