спретнела

Речник на българския език

1. спретнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спретнела е производна форма на спретна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. спретнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

спретнела е производна форма на спретна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).