спретнел

Речник на българския език

1. спретнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спретнел е производна форма на спретна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спретнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

спретнел е производна форма на спретна (мин. деят. несв. прич. м. р.).