спретнало

Речник на българския език

1. спретнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спретнало е производна форма на спретна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спретнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

спретнало е производна форма на спретна (мин. деят. св. прич. ср. р.).