спретнали

Речник на българския език

1. спретнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спретнали е производна форма на спретна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спретнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

спретнали е производна форма на спретна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).