спрете

Речник на българския език

1. спрете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

спрете е производна форма на спра (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. спрете — повелително наклонение, мн. ч.

спрете е производна форма на спра (повелително наклонение, мн. ч.).