спрели

Речник на българския език

1. спрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

спрели е производна форма на спра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спрели е производна форма на спра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. спрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

спрели е производна форма на спра (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. спрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

спрели е производна форма на спра (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).