спрегнал

Речник на българския език

1. спрегнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спрегнал е производна форма на спрегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спрегнал — мин. деят. св. прич. м. р.

спрегнал е производна форма на спрегна (мин. деят. св. прич. м. р.).