справил

Речник на българския език

1. справил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

справил е производна форма на справя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. справил — мин. деят. св. прич. м. р.

справил е производна форма на справя (мин. деят. св. прич. м. р.).