справел

Речник на българския език

1. справел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

справел е производна форма на справя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. справел — мин. деят. несв. прич. м. р.

справел е производна форма на справя (мин. деят. несв. прич. м. р.).