споявало си

Речник на българския език

1. споявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

споявало си е производна форма на споявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. споявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

споявало си е производна форма на споявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. споявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

споявало си е производна форма на споявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).