споявало

Речник на българския език

1. споявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

споявало е производна форма на споявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. споявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

споявало е производна форма на споявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. споявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

споявало е производна форма на споявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. споявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

споявало е производна форма на споявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).