споявала

Речник на българския език

1. споявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

споявала е производна форма на споявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. споявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

споявала е производна форма на споявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. споявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

споявала е производна форма на споявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. споявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

споявала е производна форма на споявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).