споява

Речник на българския език

1. споява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

споява е производна форма на споявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. споява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

споява е производна форма на споявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. споява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

споява е производна форма на споявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).