спотуляхте

Речник на българския език

1. спотуляхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

спотуляхте е производна форма на спотулям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. спотуляхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

спотуляхте е производна форма на спотулям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).