спотуляха

Речник на българския език

1. спотуляха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спотуляха е производна форма на спотулям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спотуляха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

спотуляха е производна форма на спотулям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).